За книгата: година / Ректор Бенедикт, без да осъзнава, може да стане невидим не само след здрач. Той познаваше тази способност от дълго време, дори през деня изглеждаше сивкав и прашен; Случваше се посетителите да не го намират - но се оказваше, че той може просто да седи в ъгъла на собствения си кабинет и да чете книга. И сега колегите му вероятно си мислеха: ако мътният, скачащ ореол на малка свещ изчезне през прозореца, това означава, че лидерът е оставил бележките си настрана и е легнал. И закъснелите студенти знаеха със сигурност: първо той седеше, подреждаше финансови, образователни и други дългове, а след това се настаняваше да мечтае и да крои заговори срещу следващото хубаво момче или момчета. Бенедикт, макар да го кръстиха Простолия, много добре знаеше какво точно могат да си помислят за него - винаги беше или едното, или другото..